Държавният зрелостен изпит по български език и литература (ДЗИ по БЕЛ) е едно от най важните изпитания за всеки дванадесетокласник. Успешното му полагане изисква не само добро познаване на изучаваните автори и произведения, но и умение за самостоятелен анализ, аргументирано разсъждение и интерпретация.
Според учебно-изпитната програма на МОН тематичният обхват включва девет основни теми, които обединяват 27 произведения на 27 автори, изучавани в 11. и 12. клас. Те са свързани с ключови човешки и обществени проблеми, чрез които зрелостниците показват умението си да мислят критично, да разбират художествените текстове и да извеждат универсални послания.
В „Учебен свят“ разглеждаме подготовката за ДЗИ като възможност не просто да се усвои учебен материал, а да се осмислят идеите, които литературата поставя пред всеки от нас – за родното, любовта, вярата, избора, живота и смъртта.
1. Родното и чуждото
Тази тема поставя въпроси за националната идентичност, принадлежността и самопознанието. Какво означава да
бъдеш българин? Как се променя възприятието за родното и чуждото в различните исторически и културни контекс-
ти?
Димитър Талев – „Железният светилник“
→ Романът проследява борбата на българина за духовна и национална свобода. Родното се свързва с вярата,
традицията и съзиданието.
Алеко Константинов – „Бай Ганьо журналист“
→ Проблемът за националния образ и сблъсъка между родното и европейското. Чрез иронията и сатирата авторът
разкрива кривото огледало на обществото.
Станислав Стратиев – „Балкански синдром“
→ Модерна интерпретация на темата – разривът между родното и глобалното, кризата на идентичността и съвременната духовна апатия.
2. Миналото и паметта
В тази тема се търси връзката между историята и човешката памет – как миналото живее в настоящето и как литературата го съхранява.
Иван Вазов – „Паисий“
→ Възхвала на народния будител като символ на духовното пробуждане и националното самосъзнание.
Никола Вапцаров – „История“
→ Осмислянето на миналото като извор на сила и надежда. Вярата в човека заменя героичната митология.
Йордан Радичков – „Ноев ковчег“
→ Паметта се превръща в алегория за човешкото оцеляване и съхраняване на духовното в абсурдния свят.
3. Обществото и властта
Темата поставя въпроси за социалната справедливост, властта и моралните избори на човека.
Христо Ботев – „Борба“
→ Противопоставяне на свободата и тиранията, разобличаване на лицемерието и неправдата в обществото.
Елин Пелин – „Андрешко“
→ Образът на малкия човек, който се противопоставя на бездушната власт чрез хитрост и морална победа.
Христо Смирненски – „Приказка за стълбата“
→ Алегория за изкушението на властта и за духовното падение, когато човек заменя идеалите с лична изгода.
4. Животът и смъртта
Тук се изследва смисълът на живота, саможертвата и безсмъртието на духа.
Христо Ботев – „До моето първо либе“
→ Изборът между личното щастие и свободата. Любовта е пожертвана в името на дълга към народа.
Иван Вазов – „Новото гробище над Сливница“
→ Поглед към смъртта като извор на национално достойнство и морално величие.
Емилиян Станев – „Крадецът на праскови“
→ Животът и смъртта се преплитат в любовна история, където човешкото чувство надмогва границите на войната.
5. Природата
Природата е съизмерител на човешките чувства и духовно състояние.
Иван Вазов – „При Рилския манастир“
→ Възхвала на величието и красотата на родната природа като израз на Божията хармония.
Пейо Яворов – „Градушка“
→ Природната стихия се превръща в символ на разрушителната сила на съдбата и страданието.
Пенчо Славейков – „Спи езерото“
→ Съзерцателен поглед към природата като отражение на човешката душа и философски покой.
6. Любовта
Любовта е универсален човешки мотив, който разкрива красотата и уязвимостта на душата.
Димчо Дебелянов – „Аз искам да те помня все така“
→ Споменът за любовта е единственото, което надживява времето.
Христо Фотев – „Колко си хубава“
→ Любовта като вдъхновение и жизнена сила, сливаща се с морето и свободата.
Петя Дубарова – „Посвещение“
→ Младост, искреност и жажда за пълноценен живот, в който любовта е чиста и искрена.
7. Вярата и надеждата
Тази тема показва духовните опори на човека – смисъла, търпението и вътрешната сила.
Елин Пелин – „Спасова могила“
→ Вярата като надежда за чудо и спасение от страданието.
Атанас Далчев – „Молитва“
→ Лична, интимна вяра в смисъла на човешкото съществуване.
Никола Вапцаров – „Вяра“
→ Безусловна убеденост в човека и бъдещето, дори сред разрухата.
8. Трудът и творчеството
Темата разглежда смисъла на съзиданието, таланта и труда.
Елин Пелин – „Ветрената мелница“
→ Радостта от труда и любовта като източник на вдъхновение.
Йордан Йовков – „Песента на колелетата“
→ Сливане между изкуството, занаята и човешката доброта – трудът като духовно извисяване.
Виктор Пасков – „Балада за Георг Хених“
→ Възвишена метафора за смисъла на творчеството, изкуството и моралното наследство.
9. Изборът и раздвоението
Последната тема разглежда вътрешните конфликти и решенията, които определят човешкия път.
Пейо Яворов – „Две души“
→ Драмата на раздвоената личност между плътта и духа, между любовта и страданието.
Елисавета Багряна – „Потомка“
→ Женската сила и стремеж към свобода – изборът да живееш по собствени правила.
Борис Христов – „Честен кръст“
→ Моралният избор в съвременния свят – какво означава да запазиш честността си.
Заключение
Всяка една от деветте теми е възможност зрелостниците да покажат не просто знания, а умение да мислят и чувстват чрез литературата. Подготовката за ДЗИ не се свежда до запаметяване, а до разбиране и осмисляне на човешките послания в творбите.
В „Учебен свят“ насърчаваме учениците да четат с разбиране, да откриват своите гледни точки и да изграждат аргументирани, лични интерпретации – защото истинското знание започва тогава, когато литературата заговори на нашия език.
